четвъртък, 28 февруари 2019 г.
сряда, 27 февруари 2019 г.
вторник, 26 февруари 2019 г.
понеделник, 25 февруари 2019 г.
3312/365 Бяло и червено по витрините
неделя, 24 февруари 2019 г.
3311/365 Безкрайната градина
Този път гледах филма.
Много хубав филм. Реалните снимки от градините са само Софийските, които се надявам да сте гледали така, че да ги видите толкова красиви. Дори от миниатюрните модели бих си помислила, че има Софийски. Не бих работила да продавам цветя, защото знам че хората ще ги унищожат, а и аз трябва постоянно да ги изхвърлям. Но е много идейно да има човек в цветарския магазин, който пише картичките от твое име.
Един отзив в АртАкция
И един цитат от филма:
Много хубав филм. Реалните снимки от градините са само Софийските, които се надявам да сте гледали така, че да ги видите толкова красиви. Дори от миниатюрните модели бих си помислила, че има Софийски. Не бих работила да продавам цветя, защото знам че хората ще ги унищожат, а и аз трябва постоянно да ги изхвърлям. Но е много идейно да има човек в цветарския магазин, който пише картичките от твое име.
Един отзив в АртАкция
И един цитат от филма:
Първо правило: Не пипай нищо, не докосвай нищо с ръце, защото ще го унищожиш… Ще си отидеш без да си достигнал целта.
събота, 23 февруари 2019 г.
3310/365 Women who code София
Първият програмист е жена. Ада
Лъвлейс, не е първата програмистка, а първият програмист, независимо от пола, просто е била жена.
Първият хуманоиден робот е жена.
Сигурно това всички го знаят.
А жените, които кодират София? Може да не е града а робота.
Лъвлейс, не е първата програмистка, а първият програмист, независимо от пола, просто е била жена.
Първият хуманоиден робот е жена.
Сигурно това всички го знаят.
А жените, които кодират София? Може да не е града а робота.
петък, 22 февруари 2019 г.
четвъртък, 21 февруари 2019 г.
сряда, 20 февруари 2019 г.
3307/365 Син захарен памук
Оказа се, че има син и зелен захарен
памук. Всички момиченца на опашката искаха такъв цвят. Аз си купих розов.
памук. Всички момиченца на опашката искаха такъв цвят. Аз си купих розов.
вторник, 19 февруари 2019 г.
понеделник, 18 февруари 2019 г.
3305/365 Като на гости в София
неделя, 17 февруари 2019 г.
3304/365 Това бях аз
За трети път се случи да казвам "това
бях аз" на човек от мъжки пол, който е довел до е това състояние растение като това на снимката. И не става въпрос за трето убито растение, а за трети човек от мъжки пол. Някои са много способни и убиват по много на веднъж.
Може би любовта на човек към друг човек е много по-силна, но тя е индивидуална. А любовта към растенията е обща. Индивидуалната любов към някой мъж може да бъде заменена, но любовта към растенията никога. Тя е непреходна.
Но отношението към всеки екземпляр от растенията може да възприема като лично отношение към мен.
Лошо, защото ако нещо стане веднъж е случайност, ако стане два пъти трябва да се обърне внимание, но ако стане три пъти може да продължи да се повтаря.
бях аз" на човек от мъжки пол, който е довел до е това състояние растение като това на снимката. И не става въпрос за трето убито растение, а за трети човек от мъжки пол. Някои са много способни и убиват по много на веднъж.
Може би любовта на човек към друг човек е много по-силна, но тя е индивидуална. А любовта към растенията е обща. Индивидуалната любов към някой мъж може да бъде заменена, но любовта към растенията никога. Тя е непреходна.
Но отношението към всеки екземпляр от растенията може да възприема като лично отношение към мен.
Лошо, защото ако нещо стане веднъж е случайност, ако стане два пъти трябва да се обърне внимание, но ако стане три пъти може да продължи да се повтаря.
събота, 16 февруари 2019 г.
3303/365 Какво значи да си производител
Бях на фестивал, част от движението
"Slow foods" в Пловдив.
Беше разположено на едно много завряно място, дори местните трдно биха го намерили.
И там пазарувах от този англичанин: Англичанин стана “Цар на лютеницата” на фестивала в Куртово Конаре.
Не лютеница и сладка, защото имаме много, а торта, френска и паста, италианска.
Той знаеше точно колком площ има, колко корена са засадени и колко продукция е изкарал от тях, като го питах.
Нашите като ги питаш само обясняват как всичко е собствено производство и е гледано много екологично.
"Slow foods" в Пловдив.
Беше разположено на едно много завряно място, дори местните трдно биха го намерили.
И там пазарувах от този англичанин: Англичанин стана “Цар на лютеницата” на фестивала в Куртово Конаре.
Не лютеница и сладка, защото имаме много, а торта, френска и паста, италианска.
Той знаеше точно колком площ има, колко корена са засадени и колко продукция е изкарал от тях, като го питах.
Нашите като ги питаш само обясняват как всичко е собствено производство и е гледано много екологично.
петък, 15 февруари 2019 г.
3302/365 Unhappy Valentines Day
Happy or Unhappy Valentines Day?
Дали балонът е отлетял от някои, които са се заплеснали в целувките или някой не е намерил човекът, на когото е искал да го даде?
Днес разбрах как се се случва хаштаг. Потърсете в Туитър
#UnhappyValentinesDayIn5Words
Всички са от 15 февруари.
четвъртък, 14 февруари 2019 г.
сряда, 13 февруари 2019 г.
вторник, 12 февруари 2019 г.
понеделник, 11 февруари 2019 г.
неделя, 10 февруари 2019 г.
събота, 9 февруари 2019 г.
петък, 8 февруари 2019 г.
3295/365 Кукуряк
четвъртък, 7 февруари 2019 г.
сряда, 6 февруари 2019 г.
вторник, 5 февруари 2019 г.
понеделник, 4 февруари 2019 г.
неделя, 3 февруари 2019 г.
събота, 2 февруари 2019 г.
3289/365 Вятър на Витоша
петък, 1 февруари 2019 г.
3288/365 9 години
Днес има само слана навън. И слънце разбира се, когато има слана.
Лозовите пръчки ще дойдат утре.
Но все още е денят за годишнина на блога. Сега числото е 9. Останаха много малко непопълнени дни.
Дали хората разбраха всичко за мен в предишните девет години? Дали четат с положителна нагласа.
Вече има толкова много постове, че дори аз не ги намирам. Но понякога като не мога да си спомня кога е станало нещо, за да намеря снимките, свързани с него успявам точно с търсенето в този блог. Защото снимки имам много. Наистина много.
Е за сега продължавам. Догодина ще мисля колко мога да продължа
Лозовите пръчки ще дойдат утре.
Но все още е денят за годишнина на блога. Сега числото е 9. Останаха много малко непопълнени дни.
Дали хората разбраха всичко за мен в предишните девет години? Дали четат с положителна нагласа.
Вече има толкова много постове, че дори аз не ги намирам. Но понякога като не мога да си спомня кога е станало нещо, за да намеря снимките, свързани с него успявам точно с търсенето в този блог. Защото снимки имам много. Наистина много.
Е за сега продължавам. Догодина ще мисля колко мога да продължа