Засаждане на още СС на гребната. Вече са 5. Или по-скоро за сега са 5.

СС 2021

Скалният кът на село

 

Този път пролетно

 

Д, 2021

Д, 2021

Всичко се повтаря

• Вирусът
  
  
  
• Карантината
• Времето

Друга версия на първа пролет

 

Първа пролет на село

градината под сняг

 

Залагане на разсада

 

разсад 2021

Една година хоум офис

Вече някои неща са брандирани. 

Известно време звучи като малко. Сега бих казала работно място за неизвестно време.
 

Село Шипковица

Село, до което има асфалт, не навсякъде, но има. В момента е спорно дали с обикновена кола може да се стигне чак до тук, но през лятото ще може. Главната е с име. С уазка нямате проблем в региона. Кравеферма. Дори видяхме трима души. Но казаха, че най-близката кръчма е на 30 км. От тук се тръгва за върховете Било (планината Кървъв камък) и Острика (планината Царичка).

Шипковица

Шипковица

Скален кът, пробуждане

Малко оплевен, засадени жълтурчета, млечки, иглика. Нарцисчета цъфтят (бяха от намерените в една купчина изсипана от саксия).
 

Прошка и сирни заговезни

 

Било, Кървъв камък

Било е най-високият връх на планината Кървав камък, 1737 м, 11-ти в списъка от 39 планини, най-високият в регион Краище.

Ввъх Било

До върха се стига от Долна Мелна през Къше или през Шипково. До Къше няма асфалтов път и не може да се стигне с кола. До Шипково има, но асфалта липсва, при топло и сухо време няма проблем, но в настоящия момент по-скоро не.

Преходът по кръговия маршрут, който минахме е 25 км. 

Изкачване през Къше и по билото до връх Било.

На слизане отклонение от пътеката за посещение на връх Кървав камък, който е дал име на планината. От там имаше гледка, а също и обядвахме.

Кървав камък

Пътят на долу е по-дълъг, но слезнахме по светло.

кръстопът

2 дни по-късно

Малко се позабави и заваля на 10-ти март, а не на 8-ми.

Кадиица, Влахина планина

Кадийца е най-високият връх на Влахина планина, 1924 м, 9-ти в списъка от 39 планини, първият под 2000 метра.

Пътува се от Крупник през Сущица до Брестово, което може би дори вече го няма на картата. Пътят е доста лош с остатъци от асфалт, в последните 2-3 километра без асфалт. 

За изкачване на Кадиица от мястото на тръгване може да се пътува още 3 километра по асфалт до къюа на ловна дружинка 39, но в началото не си личи, че има такъв, а после дори е по-добър от последния участък. Пътува се бавно, повече от час с обикновен автомобил.

Изкачването може да стане по горския път тръгващ нагоре или по-пряко по горски път в дясно след реката. На следващото разклонение се взима лявата посока, после пътека през сечище и рядка гора и по хребета (от където вече се вижда върха) и по билото до върха.

Малко копито, март

Днес тръгнах сама, защото ми тече носа. Срещнах Дъ Сашо по пътя. Каза ми къде е бялата вода. Но аз първо отидох на Малко Копито, защото знаех, че ще срещна повече цветя. 

И срещнах лилави минзухари, кукуряци, папрати. Пътеката е изключително суха, защото е по хребета. Има зиг-заг и права версия. 

Слезнах по алтернативен маршрут през Бялата вода. Специално. За първи път съм на това място. И се оказа Белята вода.