Днес, 8-ми
септември в 6:10 сутринта качихме Арарат. Старт в 1 през нощта на челници, от лагер 2, 1000 метра нагоре.
Прибрахме се на лагер 1, които е 1800 метра по-надолу в 13:30, след дрямка и подсилки на лагер 2 за час и половина.
Имаше върволица от хора с челници към върха. Духаше доста силен вятър, но все пак доста топло и ясно. Имахме малко време да погледнем света.
В групата от 7 души от България един е водач, Евгений Динчев, а от другите 3 не бяхме ходили на по-високо от Мусала. Освен това 3 жени. Местният водач Ислам беше на 19 години.
Нямах практически никакви ефекти от височинна болест. Беше ми много нервно като се качихме първи ден на лагер 1, 3300 метра. То само като се погледне колко е високо между всеки две точки е потресаващо. На втория се качихме до лагер 2, 4100 и се върнахме на лагер 1 за аклиматизация. Тогава малко се оправих от нервността. Последните 200 метра надморска височина преди върха е ледник. Ходихме с алпийски котки. Като слезнахме, на мястото, където се свалят котките и погледнах лагер 2 и лагер 1 колко са далече просто неописуемо. А аз успях да се кача и да слезна. Всичко на това изкачване беше извън които и да било мои представи за пешеходно туристическо разстояние.
Единственият проблем е прах, много прах по пътеките, в палатките, навсякъде. Но това ще го забравя. После ще разбера какво ще помня.