Този път знаех къде отивам.
Паметникът е по проект на Жорж Трак. Намира се на кръстовището на бул Мария Луиза и Шишман до заведение Ескейп, Пазарджик.
Това от зад са листа, въпреки че прилича малко на елементите на операта в Сидни.
Когато на човек му е пролетно навсякъде вижда цветя.
Но се оказа, че лампичките, които са на светлинното табло с часовника в метрото наистина са под форма на цветчета.
Когато има час и половина между двата превоза си правя разходка из Пазарджик. Културна. Но "кой се интересува от паметници" и с питане не намерих лесно къде е новия паметник на Захари Стоянов. По пътя на търсене обиколих стандартните обекти. И едни пиещи кафе ми казаха къде е. Знаеха, защото е при друго важно заведение за кафе Ескейп. От публикациите много не разбрах къде е, не съм чела всички.
Следващият път ще ходя там. Сега само някои от стандартните обекти:
Две сходни цветни композиции, които са наречени "слънце" (не от мен), разбира се пред един и същи паметник на Св. Св. Кирил и Методий в Пазарджик и София.
Снимките са в един и същи ден.
Преди това е била е от Стадиона до Гарата. Има останки от нея в края към гарата. Малко неравна, но много широка - практически и коли могат да минават по нея. Те сегашните се повредиха вече, а тази е на 40-50 години. И наистина хората там не се пречкат на велосипедистите. Но това е защото всички ползват пътя. Дори пешеходците.
Взех си го от Дания преди 5 години. Все още има само по два цвята, което значи, че не е нападателно. Цъфти в началото на март у нас.
Аз съм го сложила в графата диви растения в градината.
Разни растения си засадих, някои от спасените.
Забравих и името на тази трева, но като се сетя ще го напиша.
Някой ден като направя скален кът ще я сложа там.