За последно

Преди 12 години започнах този блог като в ежедневен. Дълго време писах наистина на деня. После пишех за няколко дни, но със снимки от съответния ден. После взех на пропускам и да пиша с голямо изоставане, но все пак със снимки от деня. Останаха непопълнени дни. Смених два пъти името. И пишех само по-важните неща, които са информативни в някаква сфера и засягат само мен. Но вече не искам да пиша такива неща. И точно след 12 години мисля да спра с писането тук. 

Аз все още съм Шушана понякога. И все още пиша в някой от другите блогове. 

Не искам да изтрия блога тук, или да го направя скрит, защото има връзки с другите.

Всички блогове представляват дневник за мен. 

Всички блогове са дневник за мен.

И други хора вече нямат право да коментират. 

 коментират.

Арарат

Днес, 8-ми

септември в 6:10 сутринта качихме Арарат. Старт в 1 през нощта на челници, от лагер 2, 1000 метра нагоре.

Прибрахме се на лагер 1, които е 1800 метра по-надолу в 13:30, след дрямка и подсилки на лагер 2 за час и половина.

Имаше върволица от хора с челници към върха. Духаше доста силен вятър, но все пак доста топло и ясно. Имахме малко време да погледнем света. 

В групата от 7 души от България един е водач, Евгений Динчев, а от другите 3 не бяхме ходили на по-високо от Мусала. Освен това 3 жени. Местният водач Ислам беше на 19 години.

Нямах практически никакви ефекти от височинна болест. Беше ми много нервно като се качихме първи ден на лагер 1, 3300 метра. То само като се погледне колко е високо между всеки две точки е потресаващо. На втория се качихме до лагер 2, 4100 и се върнахме на лагер 1 за аклиматизация. Тогава малко се оправих от нервността. Последните 200 метра надморска височина преди върха е ледник. Ходихме с алпийски котки. Като слезнахме, на мястото, където се свалят котките и погледнах лагер 2 и лагер 1 колко са далече просто неописуемо. А аз успях да се кача и да слезна. Всичко на това изкачване беше извън които и да било мои представи за пешеходно туристическо разстояние.

Единственият проблем е прах, много прах по пътеките, в палатките, навсякъде. Но това ще го забравя. После ще разбера какво ще помня.

Реколта 2021

Тази година едно манго е на цената на една праскова и то в най-прасковеното време.

Висяща кошница

Растения:

Бегонии 3 вида:

Бегония тубероза, висяща, бяла

Петниста бегония, коралова

Восъчна бегония, тъмно червени листа, розови цветове, 2 броя;

Петуния 3цвята:

Червен;

Светло червеникави жили и екрю;

Бяло, леко розова, стърчаща, 2 броя;

Латинки 2 броя;

Винка, тъмно червена;

Тагетис;

Папрат 2 вида:

Нефролепис;

Птерис;

Бръшлян 3 вида;

Връх Вейката

 Връх Вейката, най-южната точка на България.

Скалният кът на село, юни 2021

 

Връх Виден

Връх Виден е най-високия връх на Конявска планина и 18-ти в списъка с първенци на българските планини.
От тук се виждат всички планини в България без Родопите, Странджа и Сакар.

И за Родопите не съм сигурна, че не се виждат.