Началото е входа с барелефа на Цар Борис.Следва розариума, където са насадени и лалета. Има и рози, но само от дребните розички.
Намерих два илекса, единия с плодчета, а другия с проекто светове. Те на смени ли раждат или са мъжки и женски.
Я езерце, напълнено от дъждовна вода. А стволът зад него ми е познат - блатен кипарис, който не знаех.
И другото езеро е напълнено с вода. С вглеждане се вижда разликата. В малкото беше бистра, а в другото са сложени примеси, за да не зеленясва. Малкото ще пресъхне след като спре дъжда, ако не го пълнят изкуствено.
После стигаме до езерото с водните лилии. За сега има само листа. И там водата е без примеси. За това е почти черна от естествените процеси в нея.
И естествено паметника, на който у нас, в къщи, му викахме свещ. За осведомение на тези, които искат да представят ситуация от преди 1989 година тревната площ беше асфалтов подход с градинка. Даже аз го помня. Докато има живи такива, които го помнят трябва филмите, в кото се показва за това време да не са с тревата. Или просто да избягват снимките на това място:
Черно-бели снимки от 50-те години;
Цветна снимка от 70-те години;
При завиване в ляво преди статуята се намира японската градина. И ... изненада. Японската градина не изглежда както преди. На преден план са се появили три много млади японски вишни. За сведение на озеленителите японските вишни там са били засадени лично от кмета на Токио, вероятно в 70-те години. Аз съм го прочела в списание Паралели. Сега тази с розовите цветове я няма. И вече няма перспектива, от която да се наблюдава композицията, защото мястото е заето от новите дръвчета.
В същата посока са и старите гинко дървета.
За днес имах цел - да стигна до цветната композиция герб на София, която е на алея Яворов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.