четвъртък, 8 март 2018 г.

2958/365 Сонет 130, Шекспир

Очите й не са звезди, не може
устата й с корал да се сравнят.
Тя няма бяла като перла кожа,
а гарванови плитки, смугла гръд.

Не бели рози — пищни и богати —
не алени са нейните страни,
ухае тя, но с нежни аромати
едва ли би могла да се сравни.

Страните й не са като жасмини,
не бих сравнил челото й с цветя.
Не знам как шестват нежните богини,
но знам, че стъпва по земята тя

и буди по-сърдечни възхищения
от много други, лъгани в сравнения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар