Село Шипковица

Село, до което има асфалт, не навсякъде, но има. В момента е спорно дали с обикновена кола може да се стигне чак до тук, но през лятото ще може. Главната е с име. С уазка нямате проблем в региона. Кравеферма. Дори видяхме трима души. Но казаха, че най-близката кръчма е на 30 км. От тук се тръгва за върховете Било (планината Кървъв камък) и Острика (планината Царичка).

Шипковица

Шипковица

3670/365 Лялинци

Село Лялинци е изходен пункт за върховете Любаш и Парамунски на планината Стражите.

3662/365 Планински населени места

Изглежда като селски район, но е края на Драгоман.

3655/365 Шарената къща

Може ли някой все още да живее тук?
Дали е изоставена?
В това село няма никой, за да попитаме.

3390/365 Най-важни са хората

Обитаема, виждаха се през прозореца

Това село беше изходен пункт за една туристическа разходка.
Както много други села в България то е със затихващи функции. Тук все още идва за уикенда последното поколение, което смята, че има село. Има и много малко целогодишни жители.

Обитаема, кола в двора

Необитаема, обрасла с дървета, никакъв достъп до входа

Обитаема, саксия зад прозореца с живо цвете

Необитаема, липса на прозорци, някои дори са заковани

Обитаема, пердета, саксии по стълбите

Необитаема, трагичен покрив и прозорец без стъкла, за постоянен достъп за свиване по нещо. Беше най-голямата в селото, в центъра.

Независимо кое от двете са къщите не се оправя изцяло, а само нещо, което води до невъзможност за ползването им.
Вижте тези къщи. Познава се, че има живущи по саксиите зад прозореца, в които има живи цветя, саксии по плочките с цъфтящи мушката, липсата на счупени или отворени прозорци, изрязаните дървета и храсти. Растенията завземат пространството, но ако не е имало нахални, а празен двор той се превръща в планинска поляна. Дори хората, които идват не обработват всичко, което имат и дори нарочно остават тревата. Разбира се обработените дворове със земеделски култури са сигурни живущи. Има и стегнати къщи, твърде красиви спрямо съседните с декоративни дворове. Те се поддържат от автоматични системи за поливане, между другото има някой местен, който да проверява дали всички системи функционират. За жителите на тези къщи някой друг ще пише след години.
Защо другите хора са още там? Не е само защото са свикнали.
Иначе трябва да ходят на фитнес. А всички млади от фитнеса ще им се подиграват. От друга страна всяко нещо, което произведат е много по-хубаво от био храна или някаква засукана скъпа храна.

Селото е Углярци.

3129/365 Доспат и Доспат

3128/365 Сърница

3085/365 Photo Friday #signs

Сниката е включена в рубриката Photo Friday с тема #signs.
Тази табела трябва да се намери за посоката Караджов Камък.

3082/365 Място за биологично земеделие или не

Бях останала с впечатление, че в Добростан има развито биологично земеделие. Имах
сведение за поне 3 ферми.
А тук видях само пасища и коне.
Нищо, което ще стане на биологичен продукт.
Иначе всичко изглежда супер зелено.

3079/365 Дъждовна разходка до Мостово и Добростан

3037/365 Гара Белово

Действащата в момента сграда на гара Белово.

3013/365 Селски истории

Селата по пътя към Руй.

2827/365 Новото село Свети Спас

Било е вилна зона.
Намерили са къща за кметство и са сменили дограмата.
В селото е хижа Гергеница, която работи.

Има и площад.

2723/365 Добралък

За разлика от Яврово селото е на южен склон, не гледа към Пловдив, не е толкова стръмно.
Има повече равно място, къщите не са много наблизо и е имало място за вили, построени напоследък.

Доста отдалечено е от Пловдив, но и близо да беше няма редовен достъп с градски транспорт почти никъде и хората си пътуват с коли.

2722/365 Яврово

Изгглед от равнината, от мястото под къщата на Хайтов

Това е село, което е на 35 километра от Пловдив след Асеновград в посока Асенева крепост.
До селото може да се стигне и от Куклен защото е в неговата община.
Селото е с изложение към равнината, където е Пловдив.

изглед от двора на къщата на Николай Хайтов

В селото е лятната къща на Николай Хайтов. Трудно е да се види къщата, защото в двора има череши, които скриват хорските погледи. Тя е на склон и вероятно от прозорците се вижда равнината без да се виждат махленските истории пред портата.
Човекът, който е писал толкова много за планината, гората и природата е избрал да живее тук.

Като планинско място, където има къщи те са близо една до друга. Естествено е, че тук няма никаква дейност. Хората идват тук на по-хладно през лятото като на вила. Идват пенсионери с внуците.

къщата с дядото с дървата

Много малко остават тук за през зимата. Тези, които са остават просто не искат да тръгнат от тук. Но знаят, че няма смисъл да оправят нещата. Само ползват това, което може да се ползва още. В двора на тази къща (не голямата отзад, а малка като навес от ляво) един дядо цепеше дърва. Вижда се, че е пълно с паднали неща. Защо ли не ги разчисти? Може би не вижда смисъл от такова действие.
Тук, както и в други подобни места има много стари къщи, някои от които почти разрушени. Оправените стари къщи се ползват като къщи за гости.

На някои места има пристройки към старите къщи, които по-скоро се ползват за живеене. А други са малко по-нови и за това все още стават за живеене.

елементи от почти паднала къща, почти здрави

стара къща, почти цяла

изглед от пред на падналата къща

Сегашните строителни материали трудно се свързват с тези, които са на старите къщи. Оправените от старите къщи дали са запазили своя дух?
Външно не изглежда така. Изглеждат малко като препарирани.

Има много малки дворове или почти никакви. Но цветята се чувстват много добре на този климат, дори в саксии. А са най-обикновени цветя.



И това село, както други планински населени места чака хората от градовете да оценят неговите качества, да дойдат и да изберат някоя от тези къщи и да живеят както Хайтов тук през лятото.
Но дали ще стане това?
Дали ще се сбъдне онова, което е отпечатано на този прозорец?


Прочетете и други истории за планинските населени места в България!