Влаковете вече са с отворени пространства. Не е необходимо да седиш с някой, за да чуваш какво говори. А аз много обичам да подслушвам. Не знам защо хората си разказват толкова лични истории в това отворено пространство. Дори да няма друг ги разказват по телефоните. Нито една книга не е толкова интересна колкото една история, разказана от човек. Понякога научавам по няколко за едно пътуване и то само за 2 часа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.