вторник, 14 май 2019 г.

3390/365 Най-важни са хората

Обитаема, виждаха се през прозореца
Това село беше изходен пункт за една туристическа разходка.
Както много други села в България то е със затихващи функции. Тук все още идва за уикенда последното поколение, което смята, че има село. Има и много малко целогодишни жители.

Обитаема, кола в двора

Необитаема, обрасла с дървета, никакъв достъп до входа

Обитаема, саксия зад прозореца с живо цвете

Необитаема, липса на прозорци, някои дори са заковани

Обитаема, пердета, саксии по стълбите

Необитаема, трагичен покрив и прозорец без стъкла, за постоянен достъп за свиване по нещо. Беше най-голямата в селото, в центъра.
Независимо кое от двете са къщите не се оправя изцяло, а само нещо, което води до невъзможност за ползването им.
Вижте тези къщи. Познава се, че има живущи по саксиите зад прозореца, в които има живи цветя, саксии по плочките с цъфтящи мушката, липсата на счупени или отворени прозорци, изрязаните дървета и храсти. Растенията завземат пространството, но ако не е имало нахални, а празен двор той се превръща в планинска поляна. Дори хората, които идват не обработват всичко, което имат и дори нарочно остават тревата. Разбира се обработените дворове със земеделски култури са сигурни живущи. Има и стегнати къщи, твърде красиви спрямо съседните с декоративни дворове. Те се поддържат от автоматични системи за поливане, между другото има някой местен, който да проверява дали всички системи функционират. За жителите на тези къщи някой друг ще пише след години.
Защо другите хора са още там? Не е само защото са свикнали.
Иначе трябва да ходят на фитнес. А всички млади от фитнеса ще им се подиграват. От друга страна всяко нещо, което произведат е много по-хубаво от био храна или някаква засукана скъпа храна.

Селото е Углярци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар