Патичката е умряла.Сладката патичка е умряла.
След като умря петела тя не показа явни признаци на заболяване. В хубавото време през февруари започна да преравя двора с човка. А той е сух и си беше наранила окото. После окото се оправи.
Но после патичката стана вяла. Не си дружеше с кокошката както с петела. Можеше да стои на едно място по 2-3 часа. Опитахме да я лекуваме. Но та не стана по сърцата. Като я заградим от двете страни тя тръгваше към един от хората, а преди се опитваше да го прелети.
Надявам се, че е била щастлива. Живя една година. Ако беше попаднала на друго място щеше да бъде изядена още на третия месец.
Толкова се страхувах да не я откраднат и изядат. Сънувах я.
Исках да купим малко пате, за да и бъде другарче и за да може новото пате да има патица водач, а не бодро пиле.
И сега я няма.
Сладката патичка я няма.
Това е последната и снимка от преди два месеца.
И една от първия път, когато откри водата на земята. Не водата в коритото, а истинската жива вода.
