сряда, 3 март 2010 г.

31/365 Братската могила в Пловдив


Така изглеждаше братската могила в Пловдив днес 3 март, национален празник, свързан с освобождението ни от турско робство.
Преди много време съм живяла в блока отсреща. Тогава тя беше разцвета. Зарята за днешния ден се провеждаше там. И всяка събота и неделя имаше много посещения!? Защото всички сключващи граждански брак трябваше да поднесат цветя на някой паметник. А това беше едно много широко място добре потдържано с парк наоколо. Сигурно това за тогаващното ниво на фотографската техника е било най-подходящото място за сватбените снимки.
Аз съм идвала тук и по-наскоро - след 10 ноември. Пак си беше издраскано отвътре и отвън. Не беше заключено през деня и още имаше огън.
Сега няма огън и е заключено с решетка. Но има хора по нея.
Кой ли би си помислил да се покатери по стените, за да си прави седянка, плаж или пикник там, едно време?
На всякъде, където съм живяла през прозореца се вижда пранина. Тогава в Пловдив планината беше точно братската могила. А аз съм поне малко планинарка.
Значи и аз бих се покатерила там.

Парка беше мястото, където ме разхождаха. Всеки път откъсвах маргаритките, ако се покажат такива. Нямаха шанс тогава. Е като съм се махнала от там те са имали шанс да пораснат и сега там има много.
А любов? Май нямаше... За това... няма червено.

Няма коментари:

Публикуване на коментар