221/365 Една запазена марка на българите

Тази градинка с трева беше оформена преди два месеца. Дори още самият обект, на който принадлежи не е пуснат. Но се оформи нов планов ремонт (не по спешност) от друго място и тя вече е основно разкопана.
Много странна запазена марка имаме ние. В рамките на два месеца след приключване на даден обект и особено, ако грижливо са оформени плочки или тревни площи се появява планова задача за ремонт, за който трябва напълно да се разбие наскоро завършения обект

217/365 Нос Калиакра

Едно място, където може би отдавна е забранено да се слиза, въпреки, че има стълбички, едно поле с ветрогенератори и един ливански кедър.

200/365 Морето в Гърция

Морето в Гърция има камънчета вместо миди. Водата е много чиста и те могат да бъдат снимани през нея.

190/365 Поправка на копчето за асансьора

150/365 Последият ден на юни - Будапеща

Утре няма да бъда тук и няма да видя Джулай морнинг на Дунава, но можах да бъда в последния ден на юни.

119/365 Гинко дървото пред блока

Това гинко дърво е засадено преди една година. Тогава при засаждането беше започнало да се разлиства. Въпреки, че не беше с почвена бала, а с голи корени се прихвана.
Аз мислих, че ще изчезне или че бъде повредено. Но оцеля.
Ако оцелее още една година може да се каже, че се е адаптирало.
А ако оцелее още 10 години и има клони и необрани листа, защото тогава ще е достатъчно голямо да се вижда от далече, ще е супер. До тогава може да има достатъчно много други дървета навсякъде и листата да не изглеждат толкова привлекателни за крадене. А може българите и ромите да станат съвестни и да престанат да правят такива неща.
И след това вече може да живее и много дълго, хиляди години, освен ако не попречи на плановете на хората за застрояване например.

97/365 Село Дебръщица

Да пропуснем факта, че на едни места го пише като Дебръщица, а на други като Дебращица. Това е едното от двете ми села. Но тук съм прекарвала доста време през летата като малка, тук идвам и сега понякога, и то е мойто село. Това е централната част на селото, снимана от пътя за градището, където може да се види и нашата къща.

В гората и поляните по хълмовете наоколо вече не се пасат 1000 кози, както едно време и е по-обрасло с трева. Там има доста ендемични растения, които може да си живеят по-необезпокоявани.
На една полянка са се появили и някакъв вид орхидейки. Има и много гъби, но биват обирани от разхождащи се хора.

91/365 Чипровски музей, Чипровски водопад

Това е чипровски килим от музея в Чипровци с мотива "Черната булка".

А това е чипровския водопад и аз.

90/365 Копренски водопади

Отидох на екскурзията Водопадите на Западна Стара планина. Някои неща за нея може да прочетете и в другия блог. В първия ден посетихме трите водопада, които в момента не мога да кажа дали снимката съответства на името, но по-нататък може и да го поправя:

Дуршан скок
Ланджин скок
Големия водопад

88/365 Паметник на Георги Кирков, Женски пазар, Гинко дърво

Женският пазар в София преди време се казваше Георги Кирков. По средата на дължината му на едно малко площадче все още стои паметника на Георги Кирков. От едната страна на паметника има гинко дърво. Още не се е раззеленило и не се вижда добре.
Специално ходихме с Ина да се "снимаме пред паметника". И двете се сетихме, че не знаем кой е точно Георги Кирков, но и двете се чудехме как е останал паметника, а не е разкаран като много други неща. И снимката е важна, че ако се сетят и го разкарат може да мине за снимка от стара София.

31/365 Братската могила в Пловдив

Така изглеждаше братската могила в Пловдив днес 3 март, национален празник, свързан с освобождението ни от турско робство.
Преди много време съм живяла в блока отсреща. Тогава тя беше разцвета. Зарята за днешния ден се провеждаше там. И всяка събота и неделя имаше много посещения!? Защото всички сключващи граждански брак трябваше да поднесат цветя на някой паметник. А това беше едно много широко място добре поддържано с парк наоколо. Сигурно това за тогавашното ниво на фотографската техника е било най-подходящото място за сватбените снимки.
Аз съм идвала тук и по-наскоро - след 10 ноември. Пак си беше издраскано отвътре и отвън. Не беше заключено през деня и още имаше огън.
Сега няма огън и е заключено с решетка. Но има хора по нея.
Кой ли би си помислил да се покатери по стените, за да си прави седянка, плаж или пикник там, едно време?
На всякъде, където съм живяла през прозореца се вижда планина. Тогава в Пловдив планината беше точно братската могила. А аз съм поне малко планинарка.
Значи и аз бих се покатерила там.

Парка беше мястото, където ме разхождаха. Всеки път откъсвах маргаритките, ако се покажат такива. Нямаха шанс тогава. Е като съм се махнала от там те са имали шанс да пораснат и сега там има много.
А любов? Май нямаше... За това... няма червено.
За трети март беше добре цветовете на поста да са бяло, зелено, червено.