1637/365 Жребичко

Това беше целта на пътуването ни. Място, което е само на 20 км от Пазарджик и на 750м надморска височина.
Но тук не идва никой. Много трудно може да се стигне с обществен транспорт.

Тук живеят малко хора. Не се виждат по пътя. Даже спрели коли не се виждат по пътя. Има няколко хора в кръчмата. Магазинът работи два пъти седмично, но имат фурна. Изглежда друго освен хляб на хората тук не им трябва.
Които са останали тук са оставили и къщите на доизживяване. Няма смисъл да ги поправят - след тях няма да живее никой в тях.

Къщите са гредоред, със стени от плетеници, тухли и кирпич. Като стигнат момента на падане падат на сегменти. Тези къщи са над сто годишни. Дали ще оцелеят сегашните къщи, ако се оставят просто е така 20 години без поддръжка, като преди това са имали живот 80 години?
Странно и от най-запустялата, но все пак цяла къща можеше да се чуе телевизия. Има и подновени къщи, но не са много.
Преди време тук са се занимавали с отглеждане на ягоди. Сега имало колкото за компот по дворовете.
И преди време не е имало транспорт до това място. Хората тук явно обичат да живеят откъснато. Странно, но много от хората са се преместили да живеят в съседното село - Козарско, в Кричим или в Пещера. Което е много близо. И са изоставили напълно мястото, където са живели в Жребичко. До такава степен, че къщите са паднали. Къщата на снимката е на хора, които живеят в Пещера.

Наистина странно, това място изглежда много романтично. А те са избягали от него.
От много време, от преди 10 ноември, се чака софиянци да дойдат и да изкупят къщите, но това така и не се е случило.