Село Шипковица

Село, до което има асфалт, не навсякъде, но има. В момента е спорно дали с обикновена кола може да се стигне чак до тук, но през лятото ще може. Главната е с име. С уазка нямате проблем в региона. Кравеферма. Дори видяхме трима души. Но казаха, че най-близката кръчма е на 30 км. От тук се тръгва за върховете Било (планината Кървъв камък) и Острика (планината Царичка).

Шипковица

Шипковица

Старата къща

Една много стара селска къща, която е

изоставена много отдавна. Все още не е разрушена.имала е дървен чардак и дървени стъпала, забити/стърчащи от стената за качване на втория етаж. И все още има стълба вместо тях, защото те са изчезнали. Къщата е от кирпич замазка от глина с нещо. Ще остане още време.

Честита Коледа

 

Османтус

Вечнозелена секвоя

Мини смърч

Всички готвят та пушек се вдига

 За разлика от други пъти на Бъдни вечер.

На село

 Много къщи на село бяха купени. Смениха им покривите и сложиха алуминиева дограма.

Това не ги превръща в градски къщи. Хората от града не си берат гроздето, ябълките и крушите (както в града). На едни по пътя ябълките вече просто не раждат. Не може да имаш градска къщ Н село. Имаш селска къща и двор.

Това е нашата къща. Вече почти целия е прекопан, лозницата е обрана и дори листата.

градината под свода, ноември

Рано сутринта на село

Нощно цъфтящите мирабилис и енотера (примроуз), рано сутринта.

3779/365 Градината под свода юни 2020

3766/365 Една разходка из горната част на наше село

Една от най-големите къщи до центъра. Там е живял под наем някога лекаря

Горната част на селото е по-стара. Тук терена е бил наклонен, къщите са близко една до друга. С нарастване на семействата са строили новата къща на мястото на градината, което сега е долната, по-равна част на селото. Някои от тези къщи няма да ги има доста скоро, за това ги снимах. Други се подновяват и ще ги има още дълго.

Тази наскоро са я възстановили много, и още продължават.

Тази я купиха, околните постройки са подновени, основната не изглежда съвсем подновена, но външността лъже.

Къщата, която е строена по стар модел и беше оставена като музей. И до сега си остана така и дори е обитаема. Между другото изключително подходяща за живот на село.

Доста голяма къща от малко по-новите. Долните прозорци и врати са с решетки. Но твърде отдавна чака някой да се върне.

Тази изглежда изоставена, но понеже има защитна стена и ограда може да оцелее дълго време.

Тази е типична от времето, когато е нашата, но доста подновявана.

Къща от 1924. Доста голяма, но в "сукай махала", не в центъра. Колкото и голяма къща да направите за времето и мястото си, ако тези след вас не харесват този начин на живот тя ще бъде изоставена. Времето е безпощадно.

Сайвантите и вратите са се запазили повече от къщите. Защото са останали непроменени от най-отдавнашната вълна на строеж. Тогава се строяло с естествени материали, които са с по-дълъг живот.

Къщата, която рисувахме за перспектива. Не можах да направя снимка от мястото на рисуване, защото е много обрасло.

Къщата на баба, вече е минало.

Къщата на художника.

Къщата, където някога беше сладкарница на първия етаж.

Розите, по-скоро цветята, са важни, за да харесам къща за снимка

3751/365 Успокоително е

Дебръщица, пролет 2020

Когато през 10 години човек прави едни и същи снимки, на точно на една и съща дата и нещата не изглеждат променени.
Изглеждат направо еднакво.

Обикновен салеп (Orchis morio)

3749/365 Извън София

След почти 2 месеца пак на село.
Освен снимката под свода на лозницата да отбележа, че имам цикламена делосперма и калифорнийски мак. Тези цветя се считат за лесни дори нападателни, но у нас трудно потръгнаха.

калифорнийски мак

делосперма

3681/365 Градината под свода 2020/2

И цветята в двора на село в последния ден на февруари.
Кукурякът от миналата година.

Добавете надпис

 Жълтият ирис (най-рано цъфтящия) не се увеличава, всички други се увеличават.
Този зюмбюл цъфна. Преди сините, защото е до стената,

3670/365 Лялинци

Село Лялинци е изходен пункт за върховете Любаш и Парамунски на планината Стражите.

3653/365 10 години

От 10 години пиша блог. С нещо за всеки ден. Отдавна не го пиша всеки ден.
 Имам дупки, но те ще ги попълня. Все още няма да спирам.
Днес е може би първият Трифон зарезан, на който бях на село.
(И през 2014 съм била на село)

...

 Изядохме последното грозде.

Вместо да започне с копане аграрната година започна с поливане.
Имаше и засаждане на бакла.
Този път лично доставих лозовите пръчки в София.

3651/365 Градината под свода 2020/1

Снимката е от 1-ви февруари.

3614/365 Бъдни вечер

Над село преди Бъдни вечер.
Даже дим няма. Никой не готви усърдно. Само до преди няколко години не беше така (2015, 2017).

А сега?

По телевизията дават баби, които обясняват какво традиционно готвят. После дават реклама, че всичко това може да го купите от супера. Всичко е само поза. Наистина, защо да готвим като може да го купим?
За няколко дни изберете - или реклами или традиции. Да не говорим за рекламите за всякякви болежки или други нехигиенични дейности, които те разтройват, ако готвиш. По това време по-скоро е антиреклама.

3590/365 На село преди зимата

На село всичко е прибрано преди утрешния първи студен ден. Листата на гинкото останаха. Днес беше прибирането на саксиите и опит за търсене на гъби.

3521/365 Бялото вино

Градуси 23 за бялото вино.
Литри 80.

Вино за ракия: 200 литра, 20 градуса.

Добавете надпис

Основното остана за другата седмица.

Било е 21 градуса, 230 литра.

Предишни години:

Вино, реколта 2018

Вино, реколта 2017

Вино, реколта 2016

Вино, реколта 2015

Вино, реколта 2014

Вино, реколта 2013

Вино, реколта 2012

Вино, реколта 2011

Вино, реколта 2010

Вино, реколта 2009

3520/365 Градината под свода