Рижиката е тип млечница. Тя е много оранжева от близо, но в гората е почти в почвата и гуглата и отгоре не е толкова забележима и оранжева. При нараняване или при по-ниски температури става сива като мухлясала. На пипане е лигава. Това вещество осигурява и почти желираното състояние на маринованите гъби. Малко, а даже не малко прилича на лигавото вещество на бамята.
Рижиката се бланшира преди мариноването. Посиняването на по-ниски температури прави невъзможно да се оставят дори за малко такива гъби в хладилника - те веднага ще посинеят, а това не води до добър естетичен вид на крайния продукт. Нищо посивяло не може да се измие, може само да се изреже. При бланшиването не се губи обем от гъбите, за разлика от повечето други видове.
Прави се марината от сол, оцет, захар, дафинов лист и вода. Съотношението е на вкус. Нито едни гъби нямат трайност при обработките (освен сушени) и се налага да се консервират. А консервирането е с варене над 2 часа. Ние ги варим 2 часа и половина. За това, когато берете гъби събирайте и дърва за огъня, с който ще ги варите.
Консервираните мариновани рижики сe желират от само себе си. Те са много хубава салата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.